Сладкишът с ким на Билбо

За пръв път "прочетох' "Хобит или До Там и Обратно" в култовото списание-комикс Дъга и с рисунките на Сотир Гелев преди много години. Няма нужда да казвам, че чаках всеки следващ брой с голямо нетърпение, за да проследя развитието и края на историята за симпатичния чревоугодник и любител на приключения (толкова нетипично за собствения му вид), хобита Билбо. Историята за деца, която се развива в Толкиновата Средна земя, толкова много ми хареса, че след няколко години прочетох продължението и роман за по-големи Властелинът на пръстените, където можах да се запозная много по-подробно с нравите и обичаите на хобитите и другите обитатели на този вълшебен свят.

Хобитите са веселяци и обичат да си хапват и пийват добре, и храната им заема основно място в ежедневието и празниците. Кой читател не е искал да присъства на трапезата на Билбо в онзи паметен следобед, когато на гости му се изсипват 12 джуджета и един вълшебник?

 Кой не е искал да вкуси магическите вкусотии на елфите и други създания, които дават сили и смелост да продължиш напред в трудни преходи и неблагоприятни условия? Точно с такива две такива рецепти мисля да ви почерпя днес.

Нека да опитаме някои вкусотии от Средната земя ... е, донякъде ;).

Признавам, че българският превод има свой неоспорим чар и когато книгата се чете на английски много неща се възприемат по съвсем различен начин, но и двата варианта имат собствено макар и различно усещане. Угощението в началото на "Хобит" и вкусотиите на трапезата, както и цялата ситуация с гостите - се усещат съвсем различно в оригинал и превод, което дава възможност за различни интерпретации, ммм най-вече на рецептите ;)

Една от тях гласи, че Графството, където живеят Билбо и другите хобити, е идеализиран образ на селска Англия с нейните социални порядки и следователно аналози на всичко в Графството могат да се търсят в Английското Викторианско общество.
По този начн  прочутите питки с ким (в българския превод) с които Билбо нагостява джуджетата, са всъщност сладкиши с ким (Seed cake), доста популярен десерт по Викторианско време, а дори и преди това. Разликата идва от това, ще нашата пита (по-скоро като хляб) е различна от популярния английски кейк, който не е чак толкова хлебен.

Кейкът с ким е доста лек и непретенциозен, а и се съхранява добре, пък и колкото повече седи по-хубав става, та по тази причина може да се направи през почивните дни и завит в хартия за печене и да се хапва цяла седмица.

Рецептата, която използвам е адаптирана от готварската книга на Мисис Бийтън от средата на 19-ти век, пригодена за съвременни условия. Позволих си да направя няколко промени и мисля, че резултатът е съвсем задоволителен.

Ето тук са оригиналните рецепти, за който би се интересувал.

Сладкишите с ким на Билбо са хубави и кръгли (според книгата), затова използвах две кръгли тавички с диаметър 18 см., но биха могли да се изпекат в по-голяма и по-дълбока тава. Тестото трябва да заема около 2/3 от височината на тавата.


А ето и моята версия на сладкиша с ким на Билбо.

Продукти:

5 средно големи яйца

240 г захар

240 г масло

200 г брашно с набухвател

150 г брашно от спелта с 1 чаена лъжица бакпулвер

стрити в хаванче семена от 12 шушулки кардамон

2 супени лъжици семена ким стрити в хаванче

6 супени лъжици мляко

3 супени лъжици негорчива тъмна бира (Гинес е прекалено горчива за моя вкус, примерно Столично е по-подходяща)

тъмна захар (или демерара) за поръсване

Метод:

Маслото се разбива добре със захарта (аз използвах миксер) и на тънка струя се добавят разбитите предварително с вилица яйцата. Разбива се с миксер няколко секунди (не повече от минута) докато всичко е хомогенно. След това се добавят брашната и набухвателя с постоянно бъркане - аз използвам вилица - семената, млякото и бирата. Когато вичко е добре размесено, се разделя на две и се изсипва в дветет кръгли тавички, които трябва да са предварително намаслени (и евентуално набрашнени) по дъното и стените, а дъното покрито и с хартия за печене.

Кафявата захар се поръсва леко по повърхността на сладкишите (за да образува приятна коричка) и се пекат на 180 градуса за 30 минути. (Аз пекох едновременно.) За проверка дали е опечено може да се вкара клечка за зъби в средата на сладкиша и ако е готов, тя ще бъде суха след като се извади.

Вторият сладкиш може да се опакова в хартия за печене и да се съхранява на хладно за седмица-две.
А може и да го подарите на приятели :)

 

Добра почерпка за неочаквани гости по хобитски, нали?

След броени дни е премиерата на филмът по книгата Хобит: Неочаквано пътешесвие, и очаквам с нетърпение да видя как според създателите му е изглеждала трапезата на Билбо :)

А сега е време за рецепта номер две!